Преди да се извърши монтаж на вашияш климатик  трябва да се определят местополженията на външното и вътрешното тяло.

Монтажа на климатика се извършва, така че въздуха, който излиза от вътрешното тяло да не попада директно върху вас. Това е особенно важно през лятото, когато използвате климатика в режим на охлаждане.

Препоръчително е външното тяло да бъде монтирано на южна стена, също и на място където няма въздушно течение.

Самия монтаж на климатик се заключава до надеждното закрепване на външното и вътрешното тяло и свързването им помежду им с медни тръби, които осигуряват движението на хладилния агент (фреона). 

Ако сте се питали защо монтажа на климатика е с относително вискока цена част от отговора е точно тези медни тръби. Медта е доста скъп материал както и нейната изработка и голяма част от парите за монтажа на климатика се определя от използваните медни тръби.

Използването на медни тръби при монтажа на климатиците не е случайно, на първо място в една от тръбите налягането е около 20 до 40 атмосфери - това предполага необходимостта от доста здрав материал. Всъщност най-голямото предимство на медтта е че тя много трудно старее и много бавно си променя параметрите, т.е. и след 10 години тя ще си е същата и няма да има опасност да изтече фреон.

Важна особенност при монтажа е, че ако външното тяло се намира в позиция по-висока от вътрешното, то тръбния път трябва да има така нареченото U- коляно.То предпазва маслото, което смазва компресора да се движи по пътя на фреона. Ако това стане, може да се запуши капилярката на климатика или компресора да остане без смазване, което ще доведе или до дефектиране на компресора и до спиране на нормалното функциониране на климатика. Другите не по-малко важни действия при монтажа на климатик са отвеждане на конденза. Хубаво е при тази операция да се предвиди водата от конденза да не попада директно на място, което би създало проблем.(на прозореца на съседа например). Конденз от климатика се получава тъй като единия топлообменник винаги е с температура поне 10 градуса по ниска от околната. През лятото основното охлаждане реално се получава от факта че климатика отнема няколко литра вода на час от помещението. Премахването на тази влага довежда до усещането за прохлада, тъй като усещането при човека за топло и студено силно зависи от влажността на въздуха- колкото е по-влажно толкова усещането за топло е по-силно. За тази цел във вътрешното тяло има специално проектирана ваничка, която събира кондензиралата вода и чрез специален маркуч тази вода се изхвърля. Другата възможност е монтирането на специална дренажна помпа, която притежава допълнителен резервоар и когато той се напълни помпата изпомпва водата. Тази помпа се използва когато конденза трябва да се отведе на по висока позиция отколкото е вътрешното тяло (например когато тръбния път и тръбата за конденз се скриват във висящия таван). Предпоследната операция е "вакумиране на системата". Това е тест, с който се проверява дали няма голям пропуск в херметичността на системата. Съществуването на такъв пропуск може да доведе до бързо изтичане на фреон в атмосферата и съответно загуба на топлинна мощност. Малки течове на фреон не биха могли да бъдат проверени по този начин. Освен за тест на възможностите на системата да поддържа херметичност при вакумирането се изтегля наличния въздух в системата, в която тече фреонът и съответно влагата в него. Процедура по вакумирането обикновено продължава около 10 минути (Това зависи от дължината на тръбния път и качествата на използваната вакум-помпа) и ако всичко е наред, може да се премине към тест. Последната операция при монтаж на климатик е теста. Той установява дали машината работи нормално. За установяване на правилна работа най-често се използват специални манометри, чрез които се установява какво е налягането в климатика.